Линкове

ПОМОГНЕТЕ! ИЗДИРВА СЕ

Моята сестра Катя Иванова Иванова изчезна на 8 май 2005 година (тогава за последен път е била видяна в Плевен от наши съседи).
Тя е родена на 06.03.1978 и в момента е на 28 години. Тя е интелигентна, високо образована, упорита, състрадателна, един наистина добър човек.
Косата и е кафява, очите кафяви, с отенъци на зеленото и има бенка от лявата страна точно над устната, има и малък белег на лявата вежда. Била е облечена в синьо-зелени дънки, блузка с презрамки, набрана отпред в синьо-зелената гама с пастелни нюанси и черно якенце от изкуствена кожа с цип.
Обявена е за Национално издирване и е докладвана в НЦБ Интерпол. Направих всичко, за което се сетих. Лепя нейни плакати по гари и автогари из цялата страна, информация за случая беше публикувана в местни и национални медии, както и в интернет пространството, но до този момент нямам никаква следа от нея.
Ужасявам се от това, което може да и се е случило. Искам да помоля всеки, който случайно попадне на този сайт и който разполага с информация за нея да се свърже с мен на телефон: 0898866243 или да ми пише на е-майл: dani_pleven@abv.bg.
С уважение: Даниела Иванова

My sister Katia Ivanova Ivanova disappeared on 8 of May, 2005 in Bulgaria, Pleven. (this is the last time somebody have seen her).
She was born on 06.03.1978 and now she is 28 years old. She is high educated, she is really good person, compassionate and hard-working.
She has brown hair, multicolor eyes and mole from the left side of her face, above her mouth. She has a little scar on her left eyebrow.
She was reported as disappeared at national level and information about her case was send to Sofia National Central Office of Interpol – case N 12679.
I make everything I can: there are her photos all over the country, there are a lot of articles for her in our press and information about her case circulated in Internet. Till this moment I do not have any information about my sister.
I am deeply convinced that my sister is not in Bulgaria and I really want to find her. I am scared that misfortune has befallen her and I would like to ask for help. I would like to ask You if you have any kind of information, please contact me.
For contact: phone: +359898866243, e-mail: dani_pleven@abv.bg
Sincerely Yours
Daniela Iwanowa

ЕДНА МАЙКА МОЛИ ЗА ПОМОЩ

Това писмо беше изпратено до някои от най-големите български портали и до всички най-четени вестници в страната и беше публикувано в повечето от тях, за което им благодаря.



Всяка година в полицейските масиви се записват имената на стотици безследно изчезнали българи. По официална статистика само за тази година за безследно изчезнали са обявени 245 души от които 69 деца, но това е само официално обявената статистика.
Международната организация по миграция публикува смразяващи данни (в.“Монитор” от 16 август , 2004 г.), че България изнася всяка година десет хиляди момичета за да проституират. В доклада за 2005 г. се посочва, че жертвите на трафик от България, включително за осиновяване на деца са най-многобройни. Според вестник “Индипендънт” България е основен износител на деца, като е и част от международния трафик на деца и жени, които се прехвърлят в чужбина за органи и проституция. В последните години броят на отвлечените деца и момичета е нараснал лавинообразно.
За съжаление ние обръщаме внимание на тази статистика, само когато сме станали нейна жертва.
Дъщеря ми Катя Иванова Иванова, с ЕГН 7803064079 изчезна преди 8 месеца и до момента няма никаква следа от нея. Ние сме едно обикновенно, леко консервативно семейство, като толкова много други, които като четат за тази статистика си казват, че лошите неща се случват само на другите, и че вероятно тези хора са били лоши родители, за да им се случи такова нещо. Дъщеря ми е интелигентно, добре възпитано момиче, много добро, обожава да рисува и харесва нещата, които харесват и вашите деца - да слуша музика, да си играе с домашното коте, да излиза с приятели. Следваше биология, беше си взела всичките изпити, дописваше дипломната си работа. Бяхме и предоставили жилище и очаквахме да си намери добра работа и добро момче, с което да си помагат взаимно и да вървят заедно напред, да имат деца...И изведнъж просто изчезна, без следа. За последен път са я видели нейни съседи на осми май. Наложи се да обясняваме пред полицейските служители, че не, не е вземала наркотици, не, не пие, не, не сме се карали и не сме я малтретирали вкъщи, не, не би заминала където и да е без да се обади, не би излезнала да проституира зад граница доброволно.....целият ни подреден свят тотално се срина.
А знаете ли колко други такива семейства има.
Направихме всичко, което беше по силите ни, предоставяхме всяка информация, дори и най-незначителната на полицейските служители, на които им беше дошло до гуша от постоянните ни обаждания и от затрупалите ли ги молби, адресирани от нас до всяка инстанция, за която имахме и най-малка надежда, че може да помогне, които по служебен път се връщаха обратно при тях. Обикаляхме от град на град да показваме нейната снимка, впрегнахме всички познати и приятели да помагат...но всичките ни усилия останаха без резултат.
Скоро по БТВ дадоха репортаж за нея, показаха снимката и и обещаха да продължат темата в рубриката: “Пази детето”. Аз искам да Ви помоля за солидарност с тази инициатива на БТВ, нека да направим нещо за всички семейства, които са обречени да изкарат най- хубавия семеен празник Коледа без своите близки, без своите деца. Нека макар и за десетина дни да се проведе една кампания за популяризиране на снимките на изчезналите хора. Всеки вестник, всеки Интернет портал би могъл да публикува част от тези снимки в рекламните си карета или на титулната си страница. Тези снимки седят в полицейските хроники и в сайта на МВР, отдавна забравени, защото властите не могат да задължат медиите да ги публикуват. Знам, че наближават празници, че хората очакват хубави новини, истории с добър край, но нека чрез тази кампания им покажем колко трябва да ценят семейството, което имат, нека ги призовем да станат част от щастливия края на тази история. Знам, че шансът това да се случи е минимален, но когато човек е отчаян, той се хваща и за най-нищожната възможност.
Ще изпратя това писмо до българските портали: ABV.BG, DIR. BG, TOP.BG, ALL.BG, MAIL.BG, както и до всички големите наши национални всекидневници и седмичници, като си позволявам от името на всички отчаяни родители да ви помоля: ПОМОГНЕТЕ НИ!

С уважение: Евгения Иванова

БЕЗСИЛИЕ

Това е нашата одисея, нашето ходене по мъките, нашето безсилие. Описвам го, защото искам нещата да се променят, за да се замисли всеки който го прочете...
На 25 май съобщихме за изчезването на Катя Иванова в СДВР – гр. Плевен. И понеже не сме от хората, които биха разчитали само на чуждата помощ, започнахме да правим всичко, което се сетихме с единствената цел да подпомогнем разследването. Взехме разпечатка на проведените разговори от стационарния ни телефон. Обърнахме се с молба до М-тел и до ABV.BG, за да ни предоставят информация за разговорите по мобилния телефон на дъщеря ни и за електронната и пощенска кутия, но те искаха официално запитване от полицията, за да предоставят такава информация, затова прехвърлихме кореспонденцията на тях. Предоставихме на дознателите цялата информация, която имахме (имена на съседи, приятели, телефони). Обикаляхме Плевен и околностите., разпитвахме познати, нейни приятели, съученички, говорихме с преподавателите и от Софийски университет.
В началото полицаите не приеха страховете ни насериозно. - постоянно ни задаваха въпроси, караме ли се вкъщи, имала ли е приятел, да не би да се е оженила...или избягала от къщи.... Но тя беше самостоятелна, интелигентна, образована млада жена, дори малко консервативно възпитана. Работеше, имаше самостоятелно жилище...
Почти всяка седмица ходехме в управлението и ни се задаваха все едни и същи въпроси...и не се правеше нищо. Това беше и етапа в който ни заявиха, че не е желателно да се разпространява информация по случая, както и да се публикува снимката и, щели да се появят много фалшиви следи, които да пречат на разследването. Ако бяхте на наше място и са ви заявили, че вие ще попречите на издирването, с желанието си да помогнете, бихте ли го направили? Сега отчитам това като наша грешка...Писахме писма до всички власт имащи, до всички инстанции за които се сетихме, до министър председателя, до президента, до народното събрания, до Бойко Борисов и генерал Илия Илиев... Като последица от поредицата изпратени от нас писма, които се препращаха до СДРВ Плевен, на 07.11 другата ми дъщеря получи призовка да даде показания До тези момент се оказа, че полицаите не са разпитали нито нашите съседи, нито са взели информация от М-тел и АБВ, нито са се поинтересували от работата, която Катя си бе намерила в Плевен - в едно предприятие, което бе напуснала, защото не бяха и плащали, но и бяха задържали трудовата и здравноосигурителната книжка. Излъгаха ни, че не са получили разрешение от съдията за разсекретяване на личните данни. Наехме един адвокат и проверихме всички жалби подадени в районния и окръжния съд - гр. Плевен, но се оказа, че такава жалба не е постъпвала, след което дознателите обясниха, че вероятно тя още чака за подпис от техния началник- след 6 месеца. Уведомиха ни, че в МВР нямали електронни пощи и полицаите не били длъжни да използват личните си е-майли за да получават информация по случая. Подадохме жалба до началника на СДВР, след което поне почна да се работи - дойдоха в дома ни, разпитаха съседите и взеха проби за ДНК, получихме и писмо с направеното от управлението до този момент – всичко в това писмо носеше дата след 7.11. Не искам да обвинявам българските полицаи, вероятно те имат изграден стереотип на работа, но с това неоснователно забавяне стана по-трудно дъщеря ми да бъде открита, губят се следи...улики. Поисках проверка на всички напуснали страната млади жени в периода 8-18 май, като да бъде проверено, кои от тях са се върнали в страната и кои не – това можеше да бъде евентуална следа, но ми заявиха, че такава проверка не може да бъде извършена. Поисках да бъде публикувана информация за случая и снимка на Катя в местната и националната преса, но ми обясниха, че всеки вестник ако се интересува можа да вземе информацията от бюлетина на МВР, но те не биха могли да изискват публикуването на такъв тип материали, че наша работа е да накараме медиите да публикуват тази информация ( това след забраната да се говори за случая и да се публикуват снимки). Обърнахме се към БТВ, помолихме да бъде направен репортаж за случая – беше излъчен такъв, информацията за изчезването на Катя беше публикуване в някои от големите български Интернет портали и в националните вестници и ежедневниците с които се свързахме. Дознателите ни съобщиха, че са изпратили случая и до НЦБ Интерпол – София, но от това няма полза, защото информацията просто си стои там. Тя не е пусната в публичното пространство, защото нямало разпореждане за това. Подадох жалба до Главния прокурор на Република България, в която моля за разпореждане за разпространяване на тази информация, получих отговор, че жалбата е препратена отново до Плевен. Свързах се с различни сайтове за публикуване на информация за изчезнали хора, но те не могат да публикуват данни за случая на Катя без потвърждение от полицията, директно ми се заявява, че това не е моя работа. След молба до управлението в Плевен се надявам да получа такова разрешение, но то ще ми свърши работа само в един отделен случай, където сайта е частен. Направили сме плакати, обикаляме из цяла България и ги лепим. В плаката молим всеки, който има някаква информация, да се свърже с нас (предоставили сме телефон) или да съобщи в най-близкото управление на МВР. Искам да благодаря на хората, работещи в БДЖ и в сферата на автобусните превози, никъде не ми беше отказано да залепя плаката, но този плакат ми показа българите в една доста неблагоприятна светлина. Наистина обаждаха се хора, които искаха да помогнат, които мислеха че са я видели, но имаше и разговори, в които се опитваха да ни изнудват, както и откровени подигравки.
Какво можем да направим повече? Защо когато човек е престъпник го издирват по цял свят, а когато е жертва - не. Каква е нашата страна, 7 милиона потенциални жертви. Далеч съм от мисълта че останалите семейства, на които са изчезнали децата не са направили нищо, но повечето хора нямат познанията, възможностите да го направят. И при положение, че са положени толкова услия, толкова хора са се заели с тази задача, толкова хора знаят за случая и пак нямаме резултат, не означавали това че системата не работи и че няма да сработи за който и да е от нас. Ще ви преведа цитат от Публичния Интернет сайт на Интерпол за България:
“Collaboration with international organizations, non governmental organizations (NGO) or private associations.
Police departments and non-governmental organizations do not cooperate actively in the cases of missing children.
Media (TV, Internet ...).
Television, radio and press are usually used to circulate reports missing children.
Only one case of missing child has been circulated in Internet.
Тhere is not an official internet website...”
Нека всеки, който има своя негативен опит, който може да помогне в конкретния случай или да съдейства за промяната на гореизложената ситуация се свърже с мен. Какво още мога да направя за да открия дъщеря си?

Телефон за контакт:
+359898866243

e-mail: dani_pleven@abv.bg